ДРЪЖЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ЖЧИЦА ж. Умал. от дръжка. Надничат нацъфтели шипки, поклащат се на тънките си дръжчици виолетови камбанки с бели триделни рилца. П. Бобев, ЗП, 52. Какво сърце има, каква душа, мама едничка най-добре си знае, но на мене тя цялата ми прилича на трепетликов лист, който улавя и най-слабия, неосезаем полъх на въздуха и винаги е готов да затрепти на тънката си дръжчица. Д. Бозаков, ДС, 64.