ДРЪЗКОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ЗКОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Рядко. Дързост. Блясъкът на ума, на обноските, на речта му, съединени с почтителна и вежлива любезност, чужда на всяка дръзкост, ѝ бяха приятни. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 82. Тя беше го увлякла, .. Вълненията се чувствуваха еднакво, бяха и еднакво очевидни, та Слави пристъпи към дръзкост, която отсечено реши характера на отношенята им. А. Страшимиров, Съч. I, 81-82.