ДРЪЗНОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪЗНОВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който е предизвикателно смел, който действа, без да се съобразява с опасности и рискове и не се спира пред нищо: дързък. Първият в революцията е винаги дръзновен и храбър. Той литва като орел, който гледа напред, в бъдещето. Ст. Станчев, НР, 136. Министърът уважаваше талантливите инженери, а по-дръзновените от тях ценеше и обичаше, затова с удоволствие и приятелско чувство предостави на Методи почетното си кресло. А. Гуляшки, ДМС, 212. Воин дръзновен [Ботев]. Величествен. безкраен. На безсмъртието светлозарно-син. В. Марковски, ПЗ, 335.

2. Чрез който се проявява дръзновение или който е проява на дръзновение, породен, предизвикан от дръзновение; дързък. Нямаше значение, че много от тези ханове и князе бяха умрели в дръзновени пориви, в борба за слава, предизвиквайки живота и смъртта. М. Смилова, ДСВ, 281. По дръзновения си копнеж за свобода и демокрация, по масовото участие на народа в борбата, .., това е наистина една от най-светлите епохи в историята на България. Ив. Унджиев, ВЛ, 9. — Човекът завинаги ще запомни времето, когато гласът от московското радио извести за осъществяването на най-дръзновената мечта на хората — за полета на човека в космоса. ВН, 1961, бр. 2994, 1.

— Друга (остар.) форма: дерзновѐн.