ДРЪЗНОВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪЗНОВЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на дръзновен; дръзновение. Колко богат живот, пълен с много съдържание, какви полети на мисълта, .., каква дръзновеност на човека, който вече догонва неизгледните пространства на Космоса. РД, 1959, бр. 256, 4.
— Друга (остар.) форма: дерзновѐност.