ДРЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪМ¹, дръ̀мът, дръ̀ма, мн. дръ̀мове, след числ. дръ̀ма, м. Диал. 1. Храст, шубрак; дръмка.

2. Събир. Дребен храсталак; дръмкаш.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ДРЪМ², дръ̀мът, дръ̀ма, мн. дръ̀мове, след числ. дръ̀ма, м. Диал. Дрън. Дръм сирене.