ДРЪМКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪ̀МКА ж. Диал. 1. Храст, шубрак; дръм1. — Направи, че да изменят плана, Ванко! .. Да направят друг, който да минава през дръмките горе... Ст. Даскалов, ЕС, 354. — Ако подбере някой вятър, ще има да събираме слама чак до дръмките на Белезник. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 86-87.
2. Голяма и гъста гора (Вл. Георгиев и др., БЕР).
◊ Под шумка и дръмка, диря. Диал. Навсякъде (диря). — Бей, човек, под шумка и дръмка те диря, диря! Б. Обретенов, С, 164.