ДРЪН

ДРЪН, дръ̀нът, дръ̀на, мн. дръ̀нове, след числ. дръ̀на, м. Диал. Буца, парче, къс от нещо (обикн. сирене). — То хляба нищо, ами биваше ли цяло кило сирене да им дадеш, тюю! — Нали ти ми рече един дрън... — От дрън до дрън има разлика, толкова ли не можа да ти отсече пипката... И от цяла качка най-големия ли дрън намери да избереш? ... Г. Караславов, С, 11. Слънцето го заслепяваше. Чувствуваше, че главата му е тежка като голям дрън руда и потъва в земята. Х. Русев, ПЗ, 285.

— Друга форма: дръм2.

ДРЪН

ДРЪН междум. 1. За наподобяване на звук, издаван при удряне, обикн. на металически предмети. Изваждат тотмаците. Заудрят с тях по тетивите. И — дрън, дрън, дрън... Цялата отлукана се изпълва с особено бръмчене. Т. Влайков, Пр. I, 112. Гледай в кунката на кака — / таз дрънкалка трака, трака! / Тя е купена за тебе, мойто мило сладко бебе / Ха, засмей ми се, на кака, трака, трака, / трака, трака! / А сега пък: / дрън, дрън, дрън, / заспи ти в сладък сън! Чичо Стоян, ЧК, 11.

2. Прен. Пренебр. Удвоено дрън-дрън. За означаване на безсмислено, празно говорене, дърдорене, дрънкане. Та колко ще изорете? — Барем половината ще преполовим! — Дрън-дрън! — Той се замисли. — И половината не ще успеете. А. Гуляшки, МТС, 193. — Ами ако е пропаднал целият тунел? — попита отнякъде Цикалов. — Дрън-дрън! — каза Пешо. Т. Монов, СН, 225. Музикалните дружества могат да бъдат предмет на благородни идеи .. Дрън, дрън... Й. Йовков, М, 10.

3. Като същ. дрън-дрън. Безсмислица, глупост. А това за очите е дрън-дрън. Злодеите винаги имат зли очи! Тъй ли? Много ти влияят романчетата. С. Чернишев, ВМ, 53.

Дрън, дрън, три и половина; дрън, дрън, ярина. Разг. Пренебр. Празни приказки, глупост. — Колега, намирам, че вашият тон не е съвсем подходящ за служебен разговор, .. — Дрън-дрън-ярина! — каза Кутинчев и ми обърна най-арогантно гръб. П. Незнакомов, БЧ, 63.

Списък на думите по буква