ДРЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; дръ̀нна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. Дрънкам веднъж или няколко пъти. Дрънват пак железата. Т. Влайков, ПР. I, 152. Ордените, окачени на гърдите на генерала, дръннаха и

той протегна сухата си ръка към Жана. Д. Кисьов, Щ, 118. В това време дрънна звънецът. Ицко каза на първокласниците да се наредят и тихо да влязат в клас. П. Стъпов, ЧОТ, 44. Председателят дрънна звънеца. Влезе разсилният. Елин Пелин, Съч. IV, 115. — Жена ми в твоя чест носи килимите на химическо чистене и си купи нов пеньоар, а ти не само че не отседна у дома, ами даже и по телефона не дрънна... Н. Антонова, Н, 31. Тя кметицата да ми се не перчи, зер не зная аз... е-хе! черноокият писар! .. Амчи как! Кво искаш от такваз жена... Аз веднъж да го дрънна, а чи да видите сеир. Ст. Костов, М, 23. Нямам търпение да свършат часовете. Най-после звънецът дрънва! дрънвам се, дрънна се страд. Втори път се дрънна — пак тъй полека и слабо. Т. Влайков, Съч. II, 164. — Хайде. И да мълчиш. Да се не дрънне из село. П. Тодоров, Събр. пр II, 71.