ДРЪНГОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНГО̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Разг. Затвор. — Един такъв въпрос. Представи си, хванат те с главния готвач в далавера. Не влагате продукти, внасяте напитки и ги продавате с надценка, фалшифицирате документи и всичко делите, включително и годинките за дрънголника. Й. Попов, СЛ, 176-177.

— Вер. от рум. dringãlãu ’безделник, негодник’. — Друга форма: дранго̀лник.