ДРЪНДА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, чийто занаят, практикуван главно в миналото, е да разбива вълна, памук и др. със специален уред. Поспря тук-там пред дюкянчетата в Мъсър чаршия, гдето египетски дръндари и черни суданци разчепкваха грамадни купища памук. А. Христофоров, А, 267.