ДРЪНДА̀РИН

ДРЪНДА̀РИН, мн. дрънда̀ри, м. Диал. Дръндар. От сутринта Цоко и синът му бяха отишли за дърва, а жените занесоха дреб на дръндарина и все още ги нямаше. Ст. Дичев, ЗС II, 198.

Списък на думите по буква