ДРЪ̀НКА

ДРЪ̀НКА ж. Диал. Тамбура, мандолина. Я подай си ми дрънката, / да си подрънкам, попея, / да ми са жалби уведат. Н. Геров, РБЯ I, 374.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква