ДРЪНКАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНКА̀ЛКА ж. 1. Бебешка играчка, която дрънка, звъни при разклащане; дрънкулка. — Ха, и дрънкалка! — подрънкваше тихичко на себе си .. Нему никой не бе давал дрънкалка като малък, а ето, на неговото дете пращат играчка, дето той не е и сънувал! Ст. Даскалов, СЛ, 406. Наца се зарадва. Бебе! Колко хубаво ще бъде! Ще му купят количка, тя ще го вози, ще му дрънка с дрънкалка, ще му пее песнички да го приспива! М. Грубешлиева, ПП, 98. Детето сякаш разбра тревогата им, .. и загледа майка си с непримигващи очи. То дълго я гледа така, .., и пак се зае с шарените си дрънкалки. Х. Русев, ПЗ, 142.

2. Пренебр. Женско украшение, накит — гривна, гердан, брошка и под. обикн. от прост материал; дрънкулка, дрънкало. Моди и дрънкалки мрази. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 79. — Няма да стигне до нас златото и среброто — .. — И на княза му трябва. Обича той салтаната .. Дай му хубави дрехи да носи и да се кичи с дрънкалки по гърдите. В. Геновска, СГ, 450. Хубаво нещо е да отидеш на събор. Свирджии надойдат чак от града, търговците надокарат какви ли не дрънкалки. Хора, песни, шарен свят... К. Григоров, ТГ, 102. Народ, тълпа — всеки шарлатанин може да я мами с шарени дрънкалки. Й. Вълчев, СКН, 474.

3. Остар. и диал. Дрънкало (в 3 знач.); дрънкач, лапацало. Слушай много и говори малко, за да не станеш блядив, дрънкалка. П. Р. Славейков, ПЧ, 38.