ДРЪНКОЛЯ̀

ДРЪНКОЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Диал. Дрънкам (в 1 и 2 знач.); дрънча. Стадата слизат от Голушница. Дрънколят звънци, засвириха щурците-жътвари. А. Каралийчев, ПД, 13. Каруцата дрънколеше по каменливия гръб на пътя, който като проснато платно сивееше сред тъмните ниви и ливади. М. Яворски, ХСП, 44. Там, гдето пътеката изоставяше лозята и се спущаше по наклонените ливади, дядо Кънчо спря и се вслуша притаено около си. Конските букаи все тъй дрънколяха, но нищо не се виждаше още. Ц. Церковски, Съч. III, 13. Един едър мъжага дрънколеше с някакви синджири из каруцата, а едно момче на петнадесетина години чулясваше конете. В. Ченков, 68.

Списък на думите по буква