ДРЪНКУЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНКУ̀ЛКА ж. 1. Пренебр. Женско украшение, накит — гривна, гердан, брошка и под. обикн. от прост материал; дрънкалка, дрънкало. Цял час продължи обирът. Месалът се препълни със скъпи гердани, .. и бешлици. Филчо събра краищата му, завърза ги, нарами го и отиде при конете... След първия набег спряха сред закрита поляна, не слязоха от конете. Филчо се оплака на шега: — Тия дрънкулки скъсаха дисагите ми! К. Петканов, Х, 141. Ако е за него, той не би погледнал такива дрънкулки. Знае какво мисли за тях и дедец Светломир, но Диляна отколе желае такъв наниз. М. Смилова, ДСВ, 46. // Разш. Украшение, обикн. от прост материал. Завръщането на зарезанджиите става според наставленията на главния комендант. Конят му е подбран, богато окичен с дрънкулки и целия потънал в пот. Е, 1980, бр. 7, 3.

2. Дрънкалка (в 1 знач.).