ДРЪНЧА̀

ДРЪНЧА̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, несв., непрех. Дрънкам1 (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Никога звънците на Мариновото стадо не бяха дрънчали тъй високо. Й. Йовков, СЛ, 112. Святкаха тъмните облаци. При всеки гръм прозорците дрънчаха. Страшно беше! П. Славински, МСК, 62. Също така викаше гръмко и дрънчеше с оръжията си и другата половина на Кумановата дружина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 250. И тогава, разбира се, почват да дрънчат телефони, почват разпрвии, закани, обещания. Най-после пари се намират. П. Вежинов, ЗЧР, 14. Насреща, по пътя за селото, сладко и мелодично дрънчеше мандолина. Ем. Станев, ЯГ, 17.

ДРЪ̀НЧА

ДРЪ̀НЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. 1. Дразня, предизвиквам. Докога ще дрънчите кучето?

2. Настойчиво моля някого за нещо, досаждам на някого за нещо. И щом се показваха пънчета прахан по върбите, мама се обръщаше към мене и казваше: — Преброй ги колко са и гледай да ги обереш навреме. Може да ги откраднат. Има да дрънчим после комшиите за едно въгленче огън в заем. Кр. Григоров, Н, 186. А бе, момичета, с тези ли дрипави престилки смятате да се покажете пред гостите? — С тях ами — рече Бисерка. — От кога дрънчим за нови! Все няма. Сп. Йончев, РБ, 37-38.

Списък на думите по буква