ДРЪНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀НЧЀ, мн. дръ̀нчѐта, ср. Диал. Умал. от дрън; бучица, бучка. Тюлев се наведе, набучи с вилицата дрънче сирене, смачка го между езика и небцето и чак след това се обърна към Ангел Милев. Г. Караславов, ОХ, 79.