ДРЯН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЯН, дря̀нът, дря̀на, мн. дря̀нове, след числ. дря̀на, м. 1. Неголямо дърво или храст, което цъфти рано с жълти цветове, а плодовете му са дребни, червени, тръпчиви и зреят късно. Cornus mascula. През първите дни на великите пости, време, по което цъфти най-коравото дърво — дрянът, Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва. Елин Пелин, Съч. IV, 70. То [цъфти-дренче] е най-ранното песнопойче .., нали си е тука, съгледа ли да
се пукват пъпките на дряна, бърза да ни обади със своята песенчица, че зимата си отива и че скоро ще гиздава пролет да доде. Т. Влайков, Пр. I, 193. Чакахме пролетта. Тя бавно надникна най-напред с цъфналия дрян. Д. Казасов, ВП, 28. Из гората светна в жълти облачета нацъфтелият дрян. П. Бобев, ГЕ, 132.
2. Само ед. Това дърво като материал или отделни пръчки, клони от него. — Па и гората, .., и тя волна и свободна да бъде като наша посестрима. .. Който иска да си отсече дрян за лък или дъбов клон за ос на колата, да влезе в нея и да си отсече. Ст. Загорчинов, ДП, 328. В рибния си склад в къщи Асен II има прътове от тръстика,.., от дрян, от леска, от стомана и не знам още от какво. Д. Калфов, КР, 29. Той се мъчеше да поправи тетивата на стар лък .. и току мърмореше нещо сърдито, защото ту яката волска жила се изплъзваше из ръцете му, ту жилавият дрян отскачаше настрани. Ст. Загорчинов, ДП, 112. И струва ти се, че ей-сега, .. на някой ъгъл на улицата ще се покажат деца, пременени и хубави, бузите зачервени от студ, в измръзналите ръце — суровакници от напъпил дрян. Й. Йовков, Разк. I, 196. Тя държеше в ръка клонче жълто разцъфнал дрян и го поднасяше към порозовялото си лице. Ст. Дичев, ЗС, 288.
◊ Кучешки (кучи) дрян. Горски храст или ниско дърво, високо до 1-2 м, с бели цветове и дребни, черни, сухи костилкови плодове. Cornus sanguinea. Към чешмата водеше широка пътека, побита в гъстия плет от лески, смрадлики и кучешки дрян. Г. Мишев, НЖ, 37. Бай Иван ми обяснява надълго и нашироко, че дрянът, от който се правят гайдуниците, не е обикновен, а кучи дрян .. Той по високото не расте, а по ниското — търси топлото. Н. Хайтов, ШГ, 41.