ДРЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЯ̀НКА, мн. дрѐнки, ж. 1. Плод на дрян. Имахме чудесна дренова гора, за която казват, че давала дренки, колкото сливи големи. Д. Немиров, КБМ, 111. За да се избави от уроци, той по цели дни се скиташе по кърищата, по планината, като се хранеше с дренки или трънкосливки. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 20. Зачервят ли се дренките и падне първа слана, всички майстори — копачи, .., нарамваха торби и триони, канапи и чукове и подир щъркелите отлитаха незнайно къде. Ламар, ГМ, 41. Седенки с "фурки" и шишови зимно време ставаха само у роднини: стрини, лели, каки. Никакви момчета. Момичетата се разсънваха от дрямката само със сушени кисели дренки. Ив. Хаджийски, БДНН II, 128.

2. Разг. Дрян (в 1 знач.). От лявата страна на дядовата Либенова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен със сякакви плодовити и неплодовити дървета: ябълки, круши, дренки, череши, вишни. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Дивите круши, дренките, жълъда и лешниците, .., тая година бяха родили обилен плод и по цял ден мечката мирно обикаляше из гората, мърморейки от задоволство. Ем. Станев, ПЕГ, 80.

◊ Кога<то> върба роди дренки. Диал. Никога (за подчертаване, че е невъзможно нещо да стане). От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви, едни и същи (употребява се при сравняване на хора, които имат еднакви недостатъци). Казаха, че било сменено правителството, но дядо Тома не обърна внимание на това. "Всички са от един дол дренки! — викаше троснато той. — Всички са кръвопийци!" Г. Караславов, Избр. съч. V, 203.