ДРЯНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЯ̀НОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до дрян. Невестите надонесоха баници с късметчета — дрянови пъпки и сребърни парици, вързани с червени кончета. А. Каралийчев, НЗ, 121. Всяка сутрин рано-рано едни отиваха в гората със секири да секат прави и здрави клони, от които можеха да се направят копия, или пък режеха жилави дрянови вейки за лъкове. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 150.

2. Който се състои от дрян (в 1 знач.). През рядката дрянова гора отвъд реката можеше да се види отстъплението на черкезите, които изнасяха със себе си и един убит. Л. Стоянов, Б, 109.

3. Който е направен от дрян. — Дрянов кавал ще ти купя! К. Петканов, ЗлЗ, 155. Висок и попрегърбен, Марин се заспуща надолу, като държеше на рамото дългата си дрянова гега. Й. Йовков, СЛ, 102. Метнал съм на рамо, като пушка, дряновата си пръчка, цяла накитена с колелати кравайчета. Т. Влайков, Пр. I, 251. Люто въси се на Кузда / дядо Лулчо Панов, / прочут историк с цървули / и със кривак дрянов. Ив. Вазов, Съч. IV, 84. Дрянова сопа. Дрянови жегли.