ДУБЛОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУБЛО̀Н м. Стара златна испанска и френска монета. Софка я [кутийката] отвори и изсипва в шепата си купчина златни пари и накити: петдесет и осем лири и наполеони, една пендара, два дублона, десет други ситни златни паренца. Д. Талев, СК, 67. На̀, тоя стар дублон, например. Днес оназ вдовица го донесе мен. Ив. Вазов, ИГП (превод), 103.

— Фр. doublon.