ДУВА̀Р

ДУВА̀Р м. Простонар. 1. Стена, зид на сграда. Това бе една стара сграда, чиито

дувари бяха направени от суха зидария. Кр. Григоров, Н, 7. С високите си дувари,.., този хан приличаше на стара крепост. Гр. Угаров, ПСЗ, 24. Това мазе с потъмнели от влага дувари, с почернели дебели греди,.., отново говореше за вечността на времето, изпълваше ме с някакъв трепет. Ив. Хаджийски, БДНН II, 22.

2. Зидана ограда на двор и под. Дуварът ограждаше големия, тревясъл двор. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 50. Прескочил Ариф дувара, пролазил през царевицата в градината и се свил под прозореца на любимата. Н.Хайтов, ПП,107. Показаха се хубавите къщи, заградени с високи дувари. Й. Йовков, СЛ, 124. Неусетно Евгения си спомни градинката на родния си дом, малка, закътана отвсякъде с потъмнели дувари. Ст. Дичев, ЗС I, 597.

— От перс. през тур. duvar.

Списък на думите по буква