ДУДУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУДУ̀М частица. Нар.-поет. В народни песни — за оформяне на ритъма. Шетала е дудум Донка, / я мор, Донке, дудум Донке, / дудум Донке Трявналийке! / От сарая до гераня. Нар. пес., СбГЯ, 188. — Тоне ле, дудум батюва, / Тоне ле, я нъл ти рекох, / Тоне ле, у нас да дойдеш. СбНУ 25, 1909, 73

— От тур. dudum ’моя госпожо'.