ДУЗДЍСВАМ, ‑аш, несв.; дуздѝсам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Дюздисвам. Протечеха седумдесет чешми / злато и стребро; / уще толку они такамъ дуздисаха, / и на себе и на коне, / що им сърце сакаше. Сб. БрМ, 29. дуздисвам се, дуздисам се страд.