ДУЗЍНА

ДУЗЍНА ж. 1. Дванайсет еднакви предмета, обикн. от стока. Докато скиташе из града, той срещаше познати старци от Рельово, дошли да продадат някоя кокошка на дюкянджиите и дузина яйца събрани през Петровите пости. А. Христофоров, А, 131. Търговецът го посъветвал да вземе и десетина дузини макари за шиене на дрехи. Г. Караславов, ОХ II, 398. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън. Л. Стоянов, Б, 147. Той получаваше "Търговски вестник" и списание "Пчела", а в домашната си библиотека освен няколкото библии и евангелия, останали от баща му, лъщяха с кожените си подвързии дузина търговски алманаси. А. Гуляшки, ЗР, 31. Дузина чорапи. Дузина носни кърпи.

2. Обикн. в съчет. с цял. Доста голям брой лица или предмети. Млад мъж,.., стъпи на един стол и започна да говори. Но изведнъж като изпод земята се появиха цяла дузина полицаи. Ал. Бабек, МЕ, 235. Могъл бих да посоча цели дузини поеми и романи, в които природата, и страстите са разбрани и пречувствувани само през книгите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. След тоя ловджийски анекдот акушерката съобщава съвсем поверително още цяла дузина най-скандални сплетни от четирите краища на града. Св. Минков, РТК, 14-15.

— Ит. duzzina през гр. ντουξινα.

Списък на думите по буква