ДУЗПА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ЗПА ж. Спорт. Наказателен удар при футбол от единадесет метра пред вратата. Съдията отсъди дузпа и сините увеличиха резултата.

◊Бия дузпата на някого. Разг.Изгонвам, отстранявам категорично някого отнякъде. Аз нея [медицинската сестра] най-строго ще я накажа! Без предупреждение ще я уволня! Дузпата ще ѝ бия аз на нея още сега! Ч. Шинов, БС, 58. "Е, хайде! — рече Марта и си дръпна ръката. — Какво ме гледаш така? Додето ми мине, на теб ще ти бият дузпата. Лека нощ!" / "Чакай, Марто! — извика той, .. — .. Размина се!" Г. Стоев, КЛ, 41.

— От фр. douze pas.