ДУКАТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУКА̀ТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Наниз, огърлица от дукати. На хорото жените играеха с жълти влечки, .. На слънцето блеснаха нанизи, дукатници, гривни, колани. К. Петканов, Избр. съч., 55. Геургаки, наше бакалче, .. / Утбирай пари хубави, / да си гиздилу нашиям, / гиздилу гулям дукатник. СбНУ 10, 28.