ДУКЕСА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУКЀСА ж. 1. Жена дук. Формоза ме води на всички тържества в Латерана, иска да ме жени за една млада дукеса, но аз си дружа с моята арабка. Й. Вълчев, СКН, 306 — 308.
2. Жена или дъщеря на дук. Към 11 часа пристигнаха Негово Царско Височество Господаря,.., и техни Крал. височества Дукът и дукесата Пармски, придружени от свитите си. С, 1894, бр. 1319, 2.
— От фр. duchesse.