ДУКС

ДУКС, ду̀ксът, ду̀кса, мн. ду̀ксове, м. Остар. Дук. — Защо ти говориш по същия начин като дукс Борис? — попита шепнешком папата. — Нима сте в непрекъсната връзка? Й. Вълчев, СКН, 555. — Ти бивал ли си пред дуксове и севасти, та знаеш как те разпитват? — попита полека Момчил, без да си снема погледа от него. Ст. Загорчинов, ДП, 83. Като ся знаеше, че тези момичета са твърде богати, много търговски синове ги искаха да ся оженят за тях; но двете по-големи отговаряха, че немаха никога да се оженят,докат не намерят някой дукс. Кр. Пишурка, МК, 42.

Списък на думите по буква