ДУКЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУКЯ̀Н м. Остар. и диал. Дюкян. Само на редките турски дукяни имаше хора. К. Величков, ПССъч. I, 30. — Татко, нека остане Стефан днес в къщи, че ще ми трябва. — Как тъй ще ти трябва? — погледна я старият слисан и кафето му се разплиска в чашката. — Ами дукяна? Д.Талев, СК, 9. — Нямаме кооперация — тихо каза Руси. — Язък! — Ами така по — големичък дукян, или по — богатичък човек има ли? П. Спасов, XX, 52.