ДУЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУЛА̀К, мн. -ци, м. Диал. Дувак; вало, каврак, магдан, прекрив. Излезнаха из немечка града. / Девойкя си дулак подигнала, / та си гледа мъничко Огнянче, / че играе коня пред сватове. СбНУ 43, 141. Ми повеха еден тихок ветар, / е отвел дулак от невеста: / и я виде млада зетащина. СбБрМ, 120.
— От тур. dulak.