ДУ̀ЛЕЦ, мн. ‑лци, след числ. ‑леца. Диал. 1. Дуле (Н. Геров, РБЯ).
2. Ибрик. Бог да биет руса Мара Баирката / що си стана сутро рано во неделя, / Па си зеде дулец вода, личен леген. Сб.БрМ, 404.