ДУЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ЛО, мн. ‑а̀, ср. 1. Преден отвор на цев на огнестрелно оръжие. И изведнъж на стотина метра пред мене затрещя картечница. Много добре видях пламъчетата, които бълваше нейното дуло. П. Вежинов, ЗНН, 179. — Брадата ти ще оскубя! — завика турчинът, но отведнъж побледня и разпери ръце. Пред очите зейна дулото на голям пищов. Д. Марчевски, ДВ, 7. Край на ужаса пред връхлитащия вражи самолет, пред зловещо зиналите дула на оръжията му, пред бляскащите огънчета на тези дула. П. Бобев, К, 82. Раненият ветеран се наведе надолу и откри върху голямата планинска ливада своите нападатели. Тяхната верига бе все така стройна и от дулата на карабините излиташе дим. Й. Радичков, ГП, 107. / / Разш. Цев на огнестрелно оръжие. Саната прескочи масата, хвана ръката му и измъкна олузгания през войните парабелум с дълго дуло. Ем. Станев, ИК II, 153. Горският се изправи, погледна пушката си,.., после хвана дулото, вдигна оръжието и го удари в купчина камъни. П. Стъпов, ЧОТ, 22. Скоро почнаха да срещат първите ластовички на сражението — санитарни коли, . . , и дори една съветска батарея от най-тежък калибър, разположила оръдията си близо до шосето. Огромните дула стърчаха като стоманени кули остро към небето. П. Вежинов, ВР, 116.

2. Диал. Големият отвор, устие на стомна или отвор на тръба и под. ( Вл. Георгиев и др., БЕР).