ДУЛЦИНЀЯ

ДУЛЦИНЀЯ ж. Шег. Любима, възлюбена жена ( по името на героинята от романа "Дон Кихот" на Сервантес). После Байряков се наведе към него и попита ниско: — А дулцинеята? Ив. Вазов, Съч XXVI, 9.

Списък на думите по буква