ДУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУМ и удвоено дум-дум междум.1. За наподобяване на звукове от удряне върху нещо; гърмеж, шум при падане на тежък предмет и под. Дум-дум! — чуха се изстрели.

2. Разг. В сказ. функция. Стрелям, гърмя.- А бай Горан с вас ли е? Нека ми се покаже .. / — Лесно ти е на тебе! — стрелва го с очи кака Ненка. — Ходиш си из горите, дум с пушката натам, дум нататък, а ние. В. Турийски, Д, 44.