ДУМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀МА¹ ж. 1. Обособена единица на човешката реч, която представя граматическо оформено съчетание от звукове (рядко един звук), свързана с определено значение. — Бре женкеря, ти ли пазиш детето? — Къде е оная? Юрдан разбираше под думата "оная" дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 16. Какъв е точният смисъл на тая дума [Съдба]? Защо хората я произнасят тъй силно, тъй кресливо всякога, когато им падне на уста? Ел. Пелин, Съч. V, 44. Ти не гледай, че са такива мазни (бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се). Ал. Константинов, БГ, 6. Ирина не разбра нищо от речта на Херакли, Бимби долови само отделни думи от нея. Д. Димов, Т, 507. // Тази единица на човешката реч, отбелязана графически. Дрипата беше къс от вето знаме; на него бяха остали само думите: "или смърт"! Ив. Вазов, Съч. VI, 34. Всяка вечер Ян Бибиян почна да чете тая книжка, да се занимава, да учи букви, срички и думи като дете от първо отделение. Елин Пелин, ЯБЛ, 18.

2. Това, което някой казва, говори, разказва. Дълго време поп Стефан говори на дяда Недка,.., кротост и доброта лъхаше от думите му. Й. Йовков, Ж, 97. Само един от тях потвърди думите на поп Ангел, той беше водачът, с когото бяхме пътували от Брацигово. К. Величков, ПССъч. I, 118. Тя сещаше колко много я обиждат думите на Свилена и ѝ се искаше да му каже, че той не мисли право. Елин Пелин, Съч.I, 82.Слугата триеше със стиска сено потните слабини на коня, а от време на време се спираше и се ослушваше с ухилено лице в ядните думи на господаря си. Ст. Загорчинов, ДП, 241. — Усети ли те някой? — беше първата дума на Левски. Ив. Вазов., Съч. VI, 69. Тежка рана заздравя, лоша дума не се забравя. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 160. По-добре сол и хляб със сладки думи, а не голяма гозба с горчиви приказки. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 57. Блага дума желязна врата отваря. Послов. Казана дума, хвърлен камък. Послов.

3. Само мн. Нещо, което се говори за някого, приказки за някого, обикн. лоши; клевета. — Не са за тебе тия мои размишления, Йоте. Ти си още дете. Не се плаши от хорските думи. Д. Немиров, Б, 57. И както всякога става около такова събитие, чуха се разни думи, пуснаха се клюки и клевети.

Елин Пелин, Съч. III, 126. Зеха да се чоплят и ровят в душата ѝ, зеха, както обикновено става, да пренасят думи оттук и оттам и да подклаждат и раздухват загорялото у стрина Венковица чувство. Т. Влайков, Съч.I, 213. — От хорски думи хас не струвай, / на свой път, със своите крака! Д. Дебелянов, ЗлП, 26. // Обикн. в съчет. със само. Нещо казано, което не отговаря на действителността или от което няма да последват дела; празни приказки. Майката... като квачка: иска пилетата ѝ да са сѐ около нея, до нея. — Това са само думи. Не е разумно човек да държи само на думите, а да не вижда кое е по-добро. — Думи... Ти искаш да ми отведеш сина, да го заведеш в бащинана си къща. Това не са само думи. Д. Талев, ПК,166. Ще направа училище / за дребни дечица; .. — Не вярвам ти, брате Петре, / тука трябват сумми! / Твойта глава ще изветре, / ще останат думи. Л. Каравелов, Съч. I, 42.

4. Обикн. мн. Устна реч, говор. Чувства, които не могат да се изкажат с думи,.., свиваха и душеха с неистови болки сърцето. К. Величков, ПССъч. I, 37. Нашият водач,.., води ни още на едно място, гдето от една височина ни показваха нещо долу във водата, разправяха ни с думи, с мимика, но ние нищо не разбрахме. Ал. Константинов, БПр I, 57. Не му [майстор Кочо] обясняваше вече надълго и нашироко най-простите неща, с думи или с пример, като вземаше чука от ръцете му .., а му казваше с доверие: На това, за тепсийка. На това, за дъно на гюм. Д. Талев, ЖС, 90.

5. Обикн. ед., само членувано. Разг. Говорене, приказване. Мичо Бейзадето стори място на Хаджи Смиона на одърчето, клюмна му с глава приветливо и продължи думата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 20. Той неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно по някое "А, тъй ли е?" .. Или пресичаше думата ми с някой въпрос, съвсем неподходящ с това, което му обясняваха. Ал. Константинов, БГ, 12. Кака Стана се наведе по-близо до нея и продължи думата си с шушнене. Т. Влайков, Съч. I, 223. // Разговор. После, той пак докара думата,.., за младата пътница в трети клас. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Огнянов прекъсна думата си със Соколова и каза. Ив. Вазов, Съч. XXII, 119.

6. Само ед. С притеж. местоим. или членувано и с несъгл. опред. Изказано мнение, решение, желание, заповед. Разговорът бързо се менеше... Все пак всички чакаха да чуят думата на Тъкачев. Но той отклони разговора за войната и с възхищение заприказва за добрите народни традиции. Г. Караславов, ОХ I, 88. Като се подпираше на дебелия си бастун, той [бай Гешо]идеше властно, с походка на някакъв висш съдия, който идва да каже решителната си дума на местопрестъплението. Ст. Даскалов, БМ, 33-34. На сутринта теллали, изпратени от Индже, влязоха в лагера и завикаха: "Чуйте що казва Индже: онзи, който е тръгнал с него, трябва да слуша само неговата дума. Й. Йовков, СЛ, 130. Неговото богатство растеше,.., думата му се тачеше, но никой го не обичаше. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49.

7. Само ед. Разг. Обещание. Мурад-бей му прощаваше. И в знак, че думата му е вярна, кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. Й. Йовков, СЛ, 12. И как оттогава вече,.., сѐ за това екне и разпитва Кита, и токо ѝ дава зор по-скоро да доде да попита и да иска дума. Т. Влайков, Съч. II, 15. — Не, кафе ще те черпя. Дадох дума на бабата да не пия вече. Й. Йовков, ЖС, 47. Тия пари аз ще ти дам, но ми дай дума, че няма да кажеш никому. Елин Пелин, Съч.III, 56. — Аз мога да я дам и на по-беден, на теб няма да я дам, пък тя не те ще .. Нито дума ти е давала, нито мен си питал. Ем. Станев, ИК, I-II, 174-175. На думата си твърд бъди. Погов. П. Р. Славейков, БП I , 283. Държа на думата си.

8. Сентенция, израз, поговорка. — Нали има дума: "За брата до вода, за либе през вода". Ив. Вазов, Съч. XII, 8. Вода и жена накъдето ги поведеш. (Казват, че водата като чула тази дума, не рачила да слуша и се изгубила). П. Р. Славейков, БП I, 75.

9. Само мн. Разг. Текст на вокално произведение. Аз знаех една песен. Трябва да е било много отдавна, още в детинството ми, защото не помня вече нито мелодията, нито думите. Елин Пелин, Съч.V, 63. Често пъти думите на песента му се виждаха недостатъчни и той се впущаше в дълги и широки обяснения. Й. Йовков, ПГ, 45.

◊ Вадя (извадя) дума (думи) на някого или за някого. Диал. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Освен това тя се побайваше още, да не си помислат хората, че от дъщерите ѝ си излизат, и да се извади някоя дума за тях. Т. Влайков, Съч. II, 100. Вадя (тегля, изтеглям) думите с кука (ченгел, ченгели) <от устата> на някого. Разг. Много трудно успявам да получа от някого отговор на въпросите си (за мълчалив човек или за човек, който едва отговаря на въпроси, обикн. поради незнание). От два часа, господин Александре, баща ви и аз му вадим думите из устата с ченгел. Преотстъпил на Джупуните цяла партида железарски стоки на безценица, защото не можел да ги плати на фирмата. Ем. Станев, ИК, III-IV, 84. Разпитваше и разпитваше, теглеше думите му с ченгели из устата, защото момчето май усещаше наслада от задъханото нетърпение на главатаря.В. Мутафчиева, ЛСВ, 309. Вземам / взема (грабвам / грабна) думата от (из) устата на някого. Разг. Изпреварвам и казвам нещо, което друг в момента е смятал да каже. Нека не забравят ромеите, че Симеон им е

бил цар, ще рече — ние господари. — Така ами... — Браво, Ивац, ти взе думата от устата ми. М. Смилова, ДСВ, 98. Вие взехте думите ми из устата... Аз имах да ви направя същата молба. Ив. Вазов, Съч. IX, 30. Вземам / взема думата; Поемам (поема) думата. Остар. Изказвам се, говоря на събрание, заседание и под. Повечето моряци седяха и само внимателно слушаха, без да се намесват, а неколцина по-изтъкнати личности непрекъснато взимаха думата, за да кажат своето мнение. Е. Кузманов, ЧДБ, 5-6. След Милена отново взе думата Иван, за да уточни някои въпроси. К. Калчев, ЖП, 217. Бе свикано събрание .. Един от инициаторите обясни целта на това събрание .. Пръв пое думата господин Каменов. Т. Влайков, Съч. III, 68. Вземам си / взема си думите назад. Разг. Отказвам се от това, което съм казал (при несправедлива обида или критика към някого). Впрочем, може би казвам една клевета и затова взимам си думите назад... Ив. Вазов, Съч. ХV, 15. Връщам / върна дума на някого. Диал. Отказвам се от уговореното с някого. Връщам се / върна се на думата си. Продължавам да говоря по даден въпрос след известно отклонение. — Та, отче Софроние — върна се на думата си той. — Как да изкараме сега писмо от България? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 425. Газя си (погазвам си, потъпквам си) думата. Обикн. с отриц. Диал. Не изпълнявам това, което съм казал, обещал. Газя (тъпча) думите (дума) на някого. Обикн. с отриц. Диал. Не зачитам съветите, нарежданията на някого и не ги изпълнявам. Голяма дума (големи думи) не казвам. Разг. Не прибързвам с необмислени изявления или обещания. — Не си прав. Не я познаваш.. Аз мога да заложа за нея името и честта си .. — Не казвай големи думи! Л. Станев, ПХ, 126. — Дойдох, .. да се повидя пак с тебе.. А ти, да не казвам голяма дума,, си един от най-първите ми приятели. Ст. Чилингиров, ПЖ, 41. Да не казвам голяма дума, но мисля, че до края на месеца ще напиша рецензията. Губя (загубвам / загубя, изгубвам / изгубя) <и> у̀ма и дума. Разг. Силно съм смутен, объркан, обикновено от голяма уплаха или изненада и не мога нищо да правя или да кажа; стъписвам се, смайвам се. Камен заговори гневно с пленника: .. — Подписал си смъртната си присъда, негоднико! .. Двамата пленници, като видяха какво се готви на Ахмед, съвсем загубиха и ума и дума. К. Ламбрев, СП, 383. Бедният Симантов изгуби и ума и дума, и колкото повече ножът се издигаше над него, толкова по-малко, по-хилаво и безжизнено ставаше тялото му. Ст. Загорчинов, ДП, 268. Губя си (изхабявам си / изхабя си, хабя си) думата (думите). Разг. Напразно говоря някому нещо, напразно му искам нещо или го съветвам, защото няма да бъда послушан. — Ти си неграмотен и прост. Напразно съм си хабил думите — изръмжа Анастаси. Ем. Станев, ИК III-IV, 304. Гълтам (глътвам / глътна, преглъщам / преглътна, поглъщам / погълна) си думите. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; стресвам се, слисвам се, смайвам се. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам нещо пред някого. Милин отвори уста, за да му каже шеговито: "заповядай, мене това ми стана занаят", но преглътна думите си. Х. Русев, ПС, 6. Давам / дам дума на някого. Обещавам, поемам ангажимент за нещо пред някого. Философът се зави в одеялото от камилска вълна, личен подарък от областния управител, и си даде дума занапред никога да не води ученици при жив пророк, а да се задоволи просто със свободен преразказ на чутото. Й. Попов, БНО, 40. На другия ден докторът доде рано сутринта; .., той поръча да повторят еще същите лекове и даде дума, че след неделя раната ще оздравее. ИГ (превод), 114. Давам / дам думата на някого. Разрешавам на някого да се изкаже на събрание. Десетки правостоящи се тълпяха по пътеките, та дори и зад масата, дето .. Касабов даваше думата на Теофан. Ст. Дичев, ЗС II, 365. Две думи, казвам. Разг. 1. Малко, накратко (казвам). За да довърша беглото описание на жилището ни, трябва да кажа две думи и за лицата, с които случаят ме беше сбрал под един покрив. Ив. Вазов, Съч. ХII, 93. 2. В отриц. изр. Нищо (не казвам). Пък Парпула е едно плямпало! .. Две думи не могат да си кажат Христофор и Мона в негово присъствие. Б. Болгар, Б, 36. Две думи <на кръст> не мога да кажа. Разг. 1. Не умея да говоря, да се изказвам. 2. Занемял съм от смущение или уплаха. Дето е думата; дето има една дума. Разг. Вметнат израз. При подчертаване на общоизвестна истина, на нещо, което обикновено се казва в подобен случай; както се казва, както е известно. Тия слухове вие там отгоре трябваше да разбиете, дето е думата, на пух и прах. А. Гуляшки, СВ, 90. Без мене, дето има една дума, сватба не ставаше. Дохождам си / дойда си (идвам си) на думата. Обикн. в св. вид. Разг. Продължавам прекъснат разговор, отново се връщам към това, за което сме говорили. Та да си дода на думата, снощи като чух каруцата, слушах, слушах, па тозчас си рекох: "Туй е каруцата на Чауша.." Й. Йовков, ПК, 21. — Кажи сега какво още ще бъде необходимо за празненството? — идва на думата си той. Дума да няма; дума да не става. Разг. 1. Безспорно, без съмнение, разбира се. Залесяването е голямо нещо: .. Хубава работа, дума да няма — чиста! Н. Хайтов, ДР, 199-200. — Силен характер! — каза най-после той замислено. — Дума да не става! — отзова се с готовност Червени. — Опасен човек! П. Вежинов, НС, 221. — Казах ли ви

още тогава да не петним човек, бе? .. Сега отчете ли се? — Дума да не става! Отчете се, та и отвъд... Ст. Даскалов, БМ, 55. 2. Невъзможно, изключено (употребява се като категоричен отказ или отричане на нещо). — Ще кажеш ли на полицията, че си ме видял тук? ... — Аз ли да кажа?! Дума да няма! — твърдо отсече ловецът. К. Ламбрев, СП, 24. Защо не го оставиш, като ти вреди? .. — Дума да не става. Без хляб мога, без тютюн не мога. Г. Караславов, Избр. съч. I, 330. Дума дупка не прави. Разг. Употребява се, за да се покаже, че нещо, което е само казано, обещано, едва ли ще се изпълни, ще се осъществи. Твърде много в тази статия се говореше за милосърдие, за хуманизъм. Какво пък — дума дупка не прави. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 212. Дума не обелвам / обеля. Разг. Мълча, нищо не казвам, не проговарям. Стано Мухтар се правеше, че нищо не забелязва, не обелваше дума със снахата за Първан и Добрито. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 420. Дума по дума. Разг. Всичко подробно, буквално, точно. Пророчеството дума по дума ще се изпълни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 39. — Казах му, каквото ми бе заръчал, дума по дума. Той внимателно ме изслуша. Г. Дръндаров, ВЗ, 16. Думата <ми> е за някого или нещо. Разг. Става въпрос, говоря за някого или нещо. Селяните го посрещнаха със закачки: — Хо, Панко! Казвай какви новини е донесъл свети Аврам. Думата им беше за Ерусалем Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 71. Сега даже невероятно ще ви се види,.., че ний давахме бала, за който е думата, в мизерничкото салонченце на буфета при градската градина. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Думата ми на две не става / стане. Разг. 1. Изпълнява се това, което казвам, не ми се отказва това, което искам, желая. Когато делото се заведе, Жанката беше кмет на селото и думата му в околийското управление на две не ставаше. Петдесет души се явиха да му свидетелствуват. Г. Караславов, СИ, 185. 2. Не се отказвам от това, което съм казал или обещал. Чудно момче е той — като каже нещо и думата му на две не става. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 261. Дума<та> ми се не мести. Диал. Винаги се изпълнява това, което аз заповядам, кажа, винаги се зачита волята ми. Думите ми падат / паднат на място. Разг. Това, което казвам, говоря на някого, постига своята цел, има резултат от това, което казвам. И старецът започна да се усмирява. А Петканов, като чувствуваше, че думите му падат на място, нанасяше все по-силни удари, до пълното омаломощяване на старческата упоритост. К. Калчев, ЖП, 347. Държа си думите под езика. Разг. Мълча, въздържам се да говоря, обикн. за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. — Ти дръж думите си под езика, старо-харо! Па пий! Ст. Загорчинов, ДП, 476. Държа (удържам / удържа) <на> думата си. Изпълнявам, каквото съм казал, обещал. Стоян бе удържал думата си — на хора като него можеш да вярваш — не се затри Становата рода. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 550. Капитанът удържа думата си. В светлината на портокаловия изгрев Пената и Бизона изнесоха носилката на палубата. Сл. Чернишев, ЛО, 119. Изваждам / извадя <лоша> дума на някого. Диал. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Излиза ми / излезе ми дума из устата. Разг. Неволно казвам нещо, което е трябвало да пазя в тайна. Излиза ми / излезе ми <лоша> дума. Разг. Говори се лошо, злослови се за мене, опозорен съм от мълвата. Като дойде до женене, всеки се тегли назад — такваз била, онакваз била, сиреч, излезе дума на момичето, не я щат. Й. Йовков, А, 11. Та и какво да правят да не вардят, като знаят, че ако излезе лоша дума, а оно ще е срам и укор на цялата задруга! М. Георгиев, Избр. разк., 62. Изпускам (изпущам) / изпусна (изтървавам / изтърва) дума. Разг. Неволно казвам нещо, което е трябвало да се крие, да се премълчи или е неуместно. Само веднъж личният слуга на пашата, Селим, изтърва дума, че неговият стопанин плакал много за мъртвата си жена и се проклел. Ст. Сивриев, ПВ, 151. Имам думата. Получавам разрешение да се изкажа на събрание. — Другари, тази вечер ще се занимаем с най-важния въпрос за момента — пролетната сеитба.. Има думата другаря Драган Цонев, председателя на селсъвета... Кр. Григоров, Н, 25. Имам думата за (по) нещо. Разг. От мене зависи решението на някакъв въпрос, от моето мнение зависи да се реши нещо. — Колкото за осиновяването на Михаил, само царят и царицата имат думата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 470-471. Тук той ми се оплаква като същинско момче, че е влюбен в тебе. Това си е ваша работа и по нея имаш ти думата. Кр. Велков, СБ, 146. Искам (поисквам / поискам) думата. Искам, поисквам разрешение да говоря, да се изкажа (обикн. на събрание и под.). Той направи къса пауза, .. Но другарят му,.., вдигна внезапно ръка с два пръста нагоре, сякаш беше на събрание и искаше думата. Д. Димов, Т, 217. Казвам / кажа думата си; казвам / кажа своята дума. 1. Изразявам, изказвам становището си по даден въпрос, произнасям се за нещо. Асеновият град бе обграден от всички страни от една войска на въоръжени селяни, които искаха да си кажат своята дума в управлението на царството; досега никой не ги бе зачитал за нищо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 455. Божил — Зася ли той [бригадирът] пет и половина тона овес на преспата? Зася ги... Какво има да говорим.. Преди да сме направили плана за сеитбата, преди да си е казал думата колективният ум на съвета. Т, 1962, кн. 1, 70. 2. Оказвам решаващо въздействие, влияние

върху нещо. Огромното немско огнево и числено превъзходство почна да си казва думата — българските части бавно се огъваха и отстъпваха назад. П. Вежинов, ЗЧР, 146-147. Казвам / кажа (имам) последната дума; моя е последната дума. Обикн. някъде, в, за нещо. Книж. 1. С решаващо значение съм за нещо, от мене зависи изходът на нещо. Но както в древността, така и днес — последната дума имат не боговете и богините, а народите, които унищожиха азиатските сатрапи и сигурно ще унищожат и съвременните им закъснели последователи. Т. Генов, Избр. пр, 214. 2. Имам много голямо влияние в някаква област, най-напреднал съм. Казвам / кажа последната си дума; казвам / кажа своята последна дума. За осъден на смърт — написвам предсмъртно писмо, завет преди смъртта си. Първата работа, с която се зае в затвора, беше да напише писмо — да каже своята последна дума. К. Ламбрев, СП, 40. Казвам / кажа (река) две думи на някого. Ходатайствам за някого. Читалище, дето се обнародваше преводът, не посмя да каже две думи в негова защита. Как можеше да се говори в полза на един човек, който се обвиняваше с такива неопровержими доказателства, че си е позволил да осакатява Омира! К. Величков, ПССъч. VIII, 107. Погнеха ли го, той дохождаше при нея: — Речи две думи да ме оставят! Ст. Даскалов, ЕС, 164. Меря (премервам / премеря, претеглям / претегля) думите си; меря (премервам / премеря, претеглям / претегля) всяка своя дума. Разг. Говоря внимателно, премислям всичко, което казвам. Въкрил не бързаше да отговаря на въпросите, които се посипаха от всички страни, но когато отговаряше, той мереше думите си, приказваше умно, уверено. Г. Караславов, ОХ II, 203. Минава ми / мине ми (слуша ми се, тежи ми, чува ми се / чуе ми се, хваща ми се / хване ми се) думата; моята дума минава / мине (слуша се, тежи, чува се / чуе се, хваща се / хване се). Разг. Вслушват се в мнението, в съветите ми, изпълнява се това, за което се застъпвам; имам влияние, авторитет. — Доктор Карлов,.., му дирил по-напред една богатска мома, загатнал на баща ѝ, но не минала думата му. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 111. И тя, като всяка тукашна жена, знае едно — мъжът има право на всичко, неговата дума се слуша .. А защо сега това момиче не слуша? Как така ще върви против волята му? Б. Несторов, СР, 125. Трябва да ви обадя, че нашият Айтос е султански град, град на знатни турци, на които и в Стамбул се чуваше думата. П. Росен, ВПШ, 51. — В града има по-силни и от него [околийския началник]. — Има — трици! — извърна се раздразнено към нея Кръстю. — Сега той коли, той беси... Сега само неговата дума се чуе. Г. Караславов, ОХ IV, 264. На всяка дума капак. Разг. Готов отговор (употребява се за бърз, остроумен отговор при спор, за умело направено възражение). На думи. Разг. 1. Обещано, казано (обикн. се отнася за нещо, което в същност няма да се изпълни или няма да се осъществи). А младежите защо са? Не общежитие, а палат ще ти изградят, .. — На думи лесно — въздъхна директорът. — Ти хора ми дай. Работна сила. А. Гуляшки, МТС, 36. 2. Привидно. Тесняците, които на думи са против парламентаризма,.., вземат сега в Народното събрание живо участие в дебатирането. Б, кн. II, 66. Направям / направя (правя) дума за някого или нещо. Обикн. в св. Разг. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо. Той [памукът] и от вълната е по-скъп. Не е било такова чудо. — И не му се вижда краят — каза майката. — Пък за надниците дума не правят. Г. Караславов, ОХ II, 640. Не вземам / взема (не разбирам / разбера) от дума. Разг. Не се вслушвам в съветите, които ми се дават; упорит съм, вироглав съм. Разсилният, който пазеше откъм коридора, за да не нахлуе множеството, открехна вратата и показа глава .. — Не може, де, не може... А бе вие хора ли сте, че от дума не вземате? Ст. Чилингиров, ПЖ, 174-175. — Тогава ще ви съставя акт и ще отида да извикам милиция! Щом като от дума не разбирате, аз знам и другояче! Кл. Цачев, В, 29. Не давам / дам и дума да се издума (да се изрече, да се каже, да става / стане). Разг. Категорично, решително се противопоставям на нещо, в никакъв случай не съм съгласен с нещо. И двамата млади и хубави, и двамата готови чудеса да правят и да се вземат, но лелята на Ширин не дава и дума да се издума за такова бедно момче като Ферхада. Д. Немиров, Б, 178. Бащата не дава и дума да се изрече за училище и занаят. И. Бурин, НП, 19. Бащата почти бе склонен да даде съгласието си, но болнавата ѝ майка не даваше и дума да става. РД, 1949, бр. 111, 2. Не кърша (не правя, не прекършвам / прекърша, не скършвам / скърша, не счупвам / счупя, не троша, не чупя) думата на две на някого. Разг. Изпълнявам винаги безпрекословно това, което някой казва, желае, заповядва. Обичат го всички, тачат го. Приказката му никой не минава, думата му на две не прави. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Така ѝ каза той, а неговата дума тя на две не трошеше. На своя глава тя не можеше да направи нищо. Г. Караславов, ОХ II, 286. Не ми излиза / излезе дума <из (от) устата>. Разг. 1. Не проговарям, не казвам нищо, пазя тайна. 2. Само несв. Мълча, не говоря, мълчалив съм. Не може и дума да става за нещо. Напълно невъзможно е, изключено е (обикн. за реализирането, осъществяването на нещо). Аз доста се чудех какво да занеса. Яйца нямаше, пилета също, а за пари и дума не можеше да става — никой нямаше да ми даде. Г. Белев, ПЕМ, 73. Варвара стегна

дрехите си — .. С това тя счете тоалета си за привършен, тъй като за миене не можеше да става и дума. Д. Димов, Т, 557. Не намирам / намеря думи. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Не мога, обикн. поради силно вълнение, смущение, да изразя, да изкажа нещо, което чувствам, мисля или искам да кажа. — Вашият адрес тъй дълбоко ме трогна, че не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което вий казахте. Ст. Костов, Г, 81. Митруш наведе глава и замълча. Искаше да каже, че Спас е бил винаги прав досега, че той най-добре знае кога какво трябва да се прави, но не намери думи. Д. Добревски, БКН, 202. Не направих дума за нещо; не ще направя дума за нещо. Разг. Не предявих (не ще предявя) никакви искания, претенции; не протестирах (не ще протестирам). Не си оставям думата в пепелта. Разг. Не премълчавам, реагирам, когато ме засегнат. Не ще <и (ни)> дума. Разг. Безспорно, без съмнение, разбира се. Не ще и дума, че раждането на човека е събитие от голямо значение. Св. Минков, РТК, 11. Не ще ни дума, че докторът беше по-силно угрижен. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 130. Ни дума, ни у̀ма. Диал. Никакъв отговор, пълно мълчание вместо отговор. Нямам думата. Нямам право да давам мнение за нещо, да се намесвам в нещо, не ме питат за нещо. — Доне! — наклони се към него Теню. — Ти нямаш думата, ти ще мълчиш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 72. Отварям / отворя (повдигам / повдигна, правя, направя) дума за някого или нещо. Разг. Повеждам разговор, споменавам за някого или нещо. Като отвориха дума [Божил и консулът] за хубавия климат на Подгорие, на който ще се радват консулът и невястата му, като поприказваха за малкото им момиченце, .., минаха към идещите събития. Д. Яръмов, БП, 168. От министрите пръв подигна дума за оставка Т. Икономов. С. Радев, ССБ I, 427. Тя по цели часове му разказваше за малките теленца, за кравите,.., но че имат такъв висок бряст и че на този бряст има такова голямо шърково гнездо, за това и дума не направи. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 230. Отнемам / отнема думата на някого. Не позволявам някой да говори повече (обикн. на събрание, на заседание и под.). По разпоредбата на председателя на съда полицейските насила накарват Димитров да си седне на мястото. А съдът, след кратко съвещание, му отнема думата. Ст. Благоева, ГД, 145. Помни ми думата. Разг. За подчертаване, че нещо, което съм казал, ще стане, ще се изпълни. — Няма да го бъде, помнете ми думата. Не други, а хаджи Вълко ще даде дъщеря си на тогоз пиения Василча. Й. Йовков, СЛ, 64. Последна дума на нещо. Разг. Това, което е най-ново, най-усъвършенствано в дадена област, обикн. в техниката, в науката и др. Върнахме се по моста "Вашингтон". Той представлява последната дума на техниката. Дълъг приблизително три километра и половина, този мост се държи на стоманени въжета, дебели осемдесет сантиметра в диаметър. Г. Белев, КВА, 169. Претеглям / претегля (тегля) думите на някого. Разг. Преценявам, разглеждам критично казаното от някого. Разбираме си от дума<та>. Разг. Допадаме си и се разбираме, погаждаме, тъй като имаме еднакви мисли, разбирания, интереси. Вечерта,.., видяхме надписа на един немски ресторант, влязохме там и се почувствувахме като у дома си. И от дума си разбираме, и яденето вкусно, и бирата прекрасна. Ал. Константинов, БПр. I, 60. С една дума; с две думи. Разг. Обикн. вметнато. Накратко казано. Сега тяхната работа беше само да посрещат и изпращат пътниците, да преглеждат багажите, да прехвърлят и да теглят стоките, да вършат, с една дума, вечно едни и същи формалности при преминаването на границата. Й. Йовков, ПК, 117. Най-напред си сигурен в кандидатите за народни представители. Все изпитани патриоти, .. И все хора с положение — фабриканти, едри търговци, .. С две думи — солидно, изпитано нещо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 436. Става / стане дума. Разг. Споменава се в разговор за нещо, обикн. между другото. — Сеното от селската мера аз го пренасях .. две коли в общината, две — у него .. "Ако стане някаква дума за това сено, сбърках, така да кажеш..." учеше ме, когато го карах. Г. Караславов, СИ, 106. Стана дума за огромните зидове, които бяха вдигнати за новия манастир, за това, че стените му трябва да се зографисат. Вл. Свинтила, СЗЗ, 266. Твоите думи в божиите уши. Разг. Дано се сбъдне (употребява се като отговор, когато се пожелава някому нещо хубаво). Улавям се / уловя се (хващам се / хвана се) за думата. Разг. Обръщам особено внимание, придавам голямо значение на нещо, казано обикн. между другото. Лазар отвори дума и в общината за своя дълг: .. Стана дума дори да му отсекат лихва. Той веднага се улови за тая дума, макар да я изрече само един от общинарите: — Е, харно. И лихва, щом искате. Кажете колко лихва ще ми вземе общината. Д. Талев, ПК, 802. Не се ядосвай. Не ти обясних точно! Не се хващай за думата! Цедя думите си. Разг. 1. Изговарям бавно, натъртено всяка дума отделно. 2. Говоря малко, скъпя думите си. Хвърлям си / хвърля си думите на вятъра. Разг. 1. Безуспешно, без полза, без резултат говоря, съветвам някого за нещо или напразно искам от някого нещо. Цяла вечер разговаряхме, не успях да я склоня. Хвърлих си думите на вятъра. 2. Обикн. с отриц. Говоря празни приказки. Чак когато една вечер Кабакчиоглу — .. — вдигна глас в кръчмата и каза пред еничарите, че сега тяхна надежда срещу опасните приумици на Селим

хан е видинският Пазвантоглу, .., съгледвачите разбраха, че нямат работа с лъжлив слух. Кабакчиоглу никога не хвърляше думите си на вятъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 610-611.

ДУ̀МА² ж. Истор. 1. Представително изборно законодателно или административно учреждение в царска Русия. Градовете [в царска Русия след 1861 г.] получили право да избират градски думи..., които се занимавали с уреждането на градските работи. Ист. Х кл., 106.

2. Събрание, съвет на болярите в древна Русия.

— Рус. дума.