ДУМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУМА̀Н м. Диал. 1. Дим, пушек (Н. Геров, РБЯ).

2. Прах. На онзи дял, хе, къде Садовското, запръхтяха читашките коне, вдигнаха думан. Ст. Станчев, НР, 132. След привършването на напрегнатата и еднообразна целодневна работа, Станка грабваше месалчето и хукваше навън [от тютюневия склад]. Тя бързаше не толкова да се измъкне от тоя думан и да глътне чист въздух, колкото да стигне по-бързо у дома си. Г. Караславов, ОХ II, 607.

3. Мъгла. Каква мъгла, какъв гъстък думан беше паднал онази есен във Ветрен! Ив. Вазов, Съч. VI, 124.

— Тур. duman.