ДУ̀МАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от думам и от думам се. Думането сребро, мълчането злато. П. Р. Славейков, БПр. I, 154. — И я го, мамо, не маме, / само се мами момчето / по мое ситно одене, / по мое крехко смеяне, / по мое хитро думане, / по мое кимро гледане. СбНУ 48, 109.