ДУМБАЗКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУМБА̀ЗКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Простонар. Неодобр. Който се отнася до думбазин. Дамян. Нали го знаеш. Наистина излезе думбазко мекере. Когито веке се разгоря пукотевицата, той се промъкнал и освободил арестуваните от дранголника. П. Здравков, НД, 239. През лятото машината би всички нейни посестрими, произведени в Европа. И в думбазки двор не влизаше. Вършееше само на бедните. РД, 1961, бр. 89, 2.