ДУ̀МИЦА

ДУ̀МИЦА ж. Умал. от дума (обикн. в 1, 2, и 4 знач.); думичка. Професорът грееше на камината бебето и му бъбреше някакви еднообразни неразбираеми детски думици. П. Славински, ПЩ, 116. Към средата на третия кръг Момчил се изравни с Илариона, .. и подвикна в лицето му: — Довиждане, момченце! И бързо го отмина. Дали тия думици пресякоха силите на ромееца, та отпадна така изведнъж? О. Василев, ЗЗ, 45. Ала Стаматко не беше, изглежда разположен да отговаря на питанията им, та ту се усмихваше, ту изпускаше някоя думица, колкото да залъже тяхното любопитство. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Без да каже думица повече, подпоручикът хукна като ужилен към оръдията. С. Северняк, ВСД, 176. Случи ми се също, че в един магазин за туристически и други пътнически артикули старият продавач знаеше руски. Така можахме да разменим малко думици. Кр. Белев, З, 10.

Списък на думите по буква