ДУНАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀НАВЕЦ¹, мн. ‑вци, м. Мъж, който е роден или живее край река Дунав. Преславци няма през Коюн-Гяур и Петра / да гонят Ески-Полос-Карамза, / ни дунавци: да пият те боза / и да ядат тахан във Ямбол наши. К. Христов, ЧБ, 263.

ДУ̀НАВЕЦ², мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа от север, откъм река Дунав; горняк, северняк. Задуха остър вятър от североизток. "Дунавецът!" — помисли Недьо тревожно и започна да подръпва поводите на воловете. В. Геновска, СГ, 430. Духай, ветре дунавецо, и откарай момчетата здрави и читави на отвъдния бряг. Г. Караславов, ЮМ, 90.