ДУНДЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀НДЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. Пренебр. За човек — дебел, пълен. Господ не я надарил с хубосчица: дундеста като каче, едното око черно, другото сиво, па и кривоока. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 17. Мъжът беше строен и сух, .. ; жената ниска и дундеста. Г. Караславов, Избр. съч. I, 269.

— Ето Пейчо! — .. — А това, дундестото момиченце с пепитената рокличка, е Анка. Б. Болгар, Б, 137.

2. За предмет, обикн. съд — изпъкнал, издут. Дошел човекът, .., ама защо не дойде сам, ами идва заедно с една дундеста дамаджана, пълна със селско вино. Г. Краев, СТ, 8.