ДУНДУРЍКАМ

ДУНДУРЍКАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Дундуркам. Дошли всички, а Кара Ильо, .., взел синчето си в дясната шепа, повдигнал го високо и започнал да го дундурика. П. Япов, ГД, 26-27. Поп Антония седеше в двора на Дано Коцов и държеше на коленете си своите внучета — .. Дано Коцов хлопна и затвори портата — .. — Дундурикаш ли ги? — подхвърли му той. Т. Харманджиев, КЕД, 204. дундурикам се страд.

Списък на думите по буква