ДУНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀НКА¹ ж. Диал. Умал. от дуня; дюличка. "Ой те тебе, Петре, мило братче, / Кой навръне Дунав у дворове, / окол Дунав дунки да насади — / Може само мене да ме земе!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 136. Родило дръвче две дунки, / родила макя две черки. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 269.

ДУ̀НКА² ж. Диал. Пета по ред зълва, заварена от снахата като мома. Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така: брайно, .., а етървите си: калино, малино, убавке, ябълко, дунке. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154.