ДУО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀О, мн. няма, ср. Муз. Дует (във 2 знач.). Привлечен от музиката и танците, от къщата излиза Пламен. Той се вглежда втренчено в танцуващото дуо. П. Незнакомов, СНП, 216. С интересна програма ще се представи берлинското дуо Пишнер — чембало, и Шмал — цигулка. ВН, 1962, бр. 3247, 1.

— От лат. duo 'две'.