ДУПЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПЕ, мн. ‑та, ср. Тази част от тялото, на която човек седи; задник. Дупе бито, ама гърло сито. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 154. Доде дупе не пръдне, не замирисва. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 146. Детето не слушаше и го набиха хубаво по дупето.

◊ Да ми види дупето път. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой отива някъде,

без да е било наложително или без работа, само да си губи времето. Тръгнал да пътува, колкото да му види дупето път. Дупе и гащи. Разг. Ирон. Много близки, неразделни приятели. "Е, бати Нейко, вий как се поменувате с аретликя си Фариз молла бея, вий сте с него дупе и гащи." М. Кънчев, В, 45. Двамата са станали дупе и гащи. Виждам ги постоянно заедно. Завирам / завра у куче дупе някого. Диал. Грубо. 1. Нахоквам, накарвам се жестоко на някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го направям безсилен, безвреден. Кога ковач кова̀, кога му дупе почерня. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит.

2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува.