ДУ̀ПКА

ДУ̀ПКА ж. 1. Отвор, обикн. кръгъл, в някакъв предмет, получен от скъсване, счупване или пробиване. Макс седна на одъра и бързо сви краката си, за да скрие дупките на скъсаните чорапи и голите си, премръзнали пръсти. Д. Димов, Т, 229. Един войник извади от сухарната торба консервна кутия, проби върху капака ѝ две дупки с ножче и я подаде на учудения подпоручик. Д. Кисьов, Щ, 193. Описвана е много тая джамия, .. Едничкото ново нещо в нея беше околчаста дупка в кубето, отдето е минала една наша граната. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 43. — Земи поизмажи килеря, поизпуши дупките, дето са ги направили мишките. Й. Йовков, ВАХ, 181. Той ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина. Елин Пелин, ЯБЛ, 14.

2. Отвор на някакъв предмет, на нещо. Керов, по длъжност, правеше преглед на това сондажно тунелче, .. Дупката на входа, останала далеко, светеше ярко. Ив. Вазов, Съч. Х, 127-128. Той беше извадил флейтата си и я настаняваше. Най-после, като прекара пръсти върху дупките и като понаведе глава на една страна, той засвири. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Ванко зачака, наведе се и надзърна през ключовата дупка на вратата. Кр. Велков, СБ, 51. Лицето ѝ беше бяло като прясно сирене, ..; носът ѝ тънък, прав, с малко продълговати дупки, които от дъхането на буйните ѝ гърди едвам се забелязваха, че малко се отварят. Д. Гинчев, ГК, 19-20.

3. Вдлъбнатина, обикн. кръгла и дълбока, в земя, скала или в някакво друго твърдо тяло. Под нея се отвори малка дупка, .., добре измазана, дълбока и празна. Елин Пелин, Съч. III, 61. Насреща подножието на бърдото бе препасано от грамадни сиви канари... В тях зееше една дупка. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 149. Но дупката в хралупата бе в сянка и лъч в нея не можеше да проникне. О. Василев, ДГ, 32. По помръзналата кора на снега се редяха следи от меки, прилични малко на котешки, стъпки, но с разперени пръсти и с тънки дълбоки дупки от остри нокти. Елин Пелин, Съч. IV, 243. // Изкоп в земята, обикн. кръгъл; яма. Ванко изрови набързо една дупка зад мелницата и скри кутията. М. Грубешлиева, ПИУ, 129. Напълниха го [топа] хубаво с джепане, заковаха го здраво за земята с колове и изкопаха зад него широка дупка за прикритие на артирлеристите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 123. Хората копаеха дупки в земята и се криеха в тях като зверове. Й. Йовков, Разк. II, 88. // Обикн. мн. Шупла, кухина в някакъв предмет. Че като се разбързал оня ми ти кметски наместник, че като се разшетала жена му, като се разтичало домочадието му, па бре пържени яйца, бре печени луканки, бре мазно сирене без дупки. Чудомир, Избр. пр, 154. Хляб с дупки, сирене без дупки. П. Р. Славейков, БП II, 196.

4. Жилище, убежище на диво животно, обикн. издълбано в земята или другаде; леговище. Ту тук, ту там пред тях пробягваше някой лалугер, изправяше се за миг, .. — и мушваше се в дупката си. Й. Йовков, АМГ, 93-94. Случайно, около мястото, дето ставаше гоненицата, забелязах една дупка на язовец. Д. Калфов, Избр. разк., 289. Той и лисичи дупки ходи да опушва зиме. Й. Радичков, СР, 115. Зима — всеки се навърта край огнището, всеки гледа под сушина да е, на завет, като горските зверове и живинки по бърлоги и дупки за зимен сън. Д. Талев, ЖС, 357.

5. Прен. Разг. Пренебр. Тясно, тъмно, нехигиенично помещение, което обикн. се използва за жилище. Милена сънена подигна глава, изненада се, че мъжът ѝ се готви да излиза и го помоли: — Стояне още е рано за овцете, не бързай! — В тая дупка и пладне да стане, все рано ще ти се струва.

К. Петканов, Х, 42. Събираха се жените. Той ги мъмреше, че не знаят да гледат децата си, затворили са ги в тия вмирисани дупки, без въздух и слънце — може ли така? Л. Стоянов, П, 209. Преди години Ицо Бабул ме изпъди от дюкяна, .. Там изкарвах аз и до петнайсет гроша надница, добро място беше, а сега не мога да изкарам и до три гроша в тая дупка на самия край на чаршията. Д. Талев, ПК, 297. По безчислените дюкени, бакалници, лавки и дупки на занаятчии, .., показваха се любопитни лица. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 129.

◊ Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, завирам / завра, навирам / навра, напъхвам / напъхам, натиквам / натикам, натъпквам / натъпча) в миша дупка някого. Разг. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. Ще го вкарам в миша дупка! Ще го изсела от тука биле! Да познае той, кой е Гаврил Даскала! Т. Влайков, Съч. II, 137. Народът е с нас, .., ония черни души, чорбаджиите, ний тях... в миши дупки ще ги заврем. Й. Йовков, Б, 15. — Ти ела с мене! — поведе го Василев, — аз ще дигна по това убийство целия град на крак и ще натикам тия тук разбойници в миша дупка. А. Страшимиров, ЕД, 145. В миша дупка, крия се (изпокривам се / изпокрия се, завирам се / завра се, навирам се / навра се, свирам се / свра се, скривам се / скрия се). Разг. На много скрито, потайно, затулено място (се крия). Целият свят е уверен, че Левски сега се крие в миша дупка. Ив. вазов, Съч. ХII, 167. — Кой ще ти дойде? В миша дупка са се заврели хората. Снощи не чу ли? Разграбиха Долната чаршия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189. Изплашените от народното въстание търговци са се изпокрили в миша дупка. П. Вежинов, ЗЧР, 14. Селото заглъхна, всичко живо се замълча, скри се в миша дупка и зачака. К. Петканов, Х, 146. Девета (десета, последна) дупка на кавала (дудука). Разг. Пренебр. Човек, който няма значение, влияние; ненужен, излишен човек. Става дума за гражданина Д. Гонесеев — един от онези, за които все не остава място в докладите, репортажите и очерците. Защото, както ще се убедим, Д. Гонесеев не е десета дупка на кавала, тоест някаква си там безгласна буква. ВН, 1966, бр. 4646, 1. Ако зависеше от мен, само него щях да взема, но за съжаление аз съм последната дупка на кавала. Ст. Христозов, ДТСВ, 20. Какво можем да направим ние? Бръсне ли ни някой? Не сме и деветата дупка на дудука. Кр. Григоров, ТГ, 22. Девет лисици в една дупка ще спят; дванадесет лисици в една дупка. Диал. Много е студено, голям студ е. До дупка. Разг. Докрай. В договора се казваше че съм длъжен в срок от един месец да напиша и предам на военната редакция един къс героичен разказ .. Кой знае откъде, пред мене отново изникна ефрейторът и като ми козируваше, каза: — Кво стана с материалчето? Заповядано ми е да ви гоня до дупка! Хр. Пелитев, ХО, 93-97. Някои по-благоразумни предупреждаваха и дядо Вушо да се попривардва, ама той най-сериозно и строго отсичаше: — Войната, драги, си е война! Ще се бием до дупка!. О. Василев, ЖБ, 401-402. Дума дупка не прави. Разг. Употребява се, за да се покаже, че нещо, което е само казано, обещано, едва ли ще се изпълни, ще се осъществи. Това не бяха малко пари. Но Мижо Сали ги обеща, без много да мисли. Той знаеше, че ако мъжът и жената се разделяха, никой нищо не даваше на жената, па макар и да е имало триста обещания... Дума дупка не прави — помисли си той и с лека ръка отсече работата. Б. Несторов, АР, 17. Дупка в морето (водата). Разг. Ирон. Съвсем нищо (казва се в отговор на питането "какво направи, какво свърши" или "какво стана" и под., за да се подчертае, че нищо не е направено, нищо не е свършено). Дупки за запушване (запълване), имам (нямам). Разг. Материални нужди за задоволяване имам (нямам). Направих (пробих) дупка във (на) водата (морето); ще направя (пробия) дупка във (на) водата (морето). Разг. Ирон. Усилията ми, трудът ми останаха (ще останат) без резултат, нищо не свърших (не ще свърша), не постигнах (не ще постигна). Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 24. Напълвам (напълням) / напълня дупката. Обикн. в св. Простонар. Умирам. — Кой мисли там за имота си! — усмихна се тъжно Русин. — Всеки мисли за живота си... Като напълниш дупката, защо ти е имот. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 135. Натиквам / натикам (турям / туря) в дупката някого. Простонар. Пращам в затвора, затварям някого. Тия са опасни хора. Заран ще ги натикат всички в дупката. Т. Влайков, Съч. III, 102. Влязох под кожата на Стефана, той изрина Драгана да се скита немил-недраг по чужбина и Петка натика в дупката. Ал. Константинов, Съч. I, 9.

Списък на думите по буква