ДУПЛЕКС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПЛЕКС м. Техн. 1. Начин за телеграфиране и телефониране по един провод в две направления.

2. Всеки един от двата абоната на една и съща телефонна линия. — Ало, Гинче, Кичка е насреща! Какво става! Половин час звъня и все заето. Говореше ли? — Амми говоря. Ония говорят — дуплекса. Ст, 1963, бр. 924, 2.

3. Машина за влачене на лен, състояща се от два агрегата.

— От лат. duplex 'двоен'.