ДУПНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПНУВАМ, ‑аш, (остар. и диал.), несв.; ду̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. ду̀пнат, св., прех. Дупвам. Сборот дупка не дупнува, ама се паметува. П. Р. Славейков, БП II, 105. дупнувам се, дупна се страд.