ДУПЧЍЛО

ДУПЧЍЛО, мн. ‑а̀, ср. Обущарски инструмент за пробиване на дупки в кожа. Шило ся родило, / шило и дупчило — / в огън ся трошило — / не ся изстопило. У, 1871, 360.

Списък на думите по буква